Изследвания в кардиологията

Ход на кардиологичното изследване

Анамнеза

Клиничен преглед

• Инспекция
• Палпация на прекордиалната област и на пупса

Пет качества на пулса имат важно значение:

• Фреквенция (честота): frequens - rarus
• Ритмичност: regularis - irregularis
  • респираторна аритмия
  • екстрасистолия
  • абсолютна аритмия
• Твърдост:
  • durus (високо систолно налягане)
  • mollis (ниско систолно налягане)
•  Амплитуда на налягането (големина на пулса):
  • magnus (altus)
  • parvus
• Целеритет (скоростта, с която протича пулсовата вълна - стръмност на пулса):
  • celer
  • tardus

При висока пулсова честота и нормално кръвно налягане пулсът обикновено е celer и altus, при обемен дефицит е само celer, но не и altus. При аортна инсуфициенция и нормална честота на пулса е celer и altus (вследствие високата амплитуда на кръвното налягане).

• Перкусията на сърцето включва: определяне на чернодробното притъпление; с приближение то може да бъде пренесено върху лявата страна.
  • Определяне на релативното сърдечно притъпление посредством перкусия отвън навътре.
  • Определяне на абсолютното сърдечно притъпление посредством перкусия отвътре (стерналната област) навън.

Наличието на силно изразено затлъстяване и емфизем може да направи перкусията невъзможна. По принцип сърдечната перкусия е неточна.

• Сърдечна аускултация: недостатъците на ухото пред фонокардиографията са: ухото възприема лошо ниските честоти (особено неблагоприятно при нискочестотните митрални шумове). Ухото не е в състояние да ориентира шума във времето (например не е възможно със сигурност да бъде установен тонът на отваряне на митралната клапа).

Предимствата на ухото са: насочване към същественото (мелодия на порока) нарушение. Едновременно регистриране на всички честоти. Като изключим пороците на пулмоналната клапа всички останали се чуват най-добре след максимален експириум.