Определяне на билирубин

Показания за определяне на билирубин

• Жълтеница
• Заболявания на черния дроб и жлъчните пътища

Подготовка за изследване: 12-часов глад през нощта, вземане на кръв сутрин между 6 и 9 часа.

Биологичен материал

• серум или плазма от капилярна кръв, когато ще се извършва директно спектрофотометрично определяне на концентрацията на билирубина (само при новородени);
• серум от венозна кръв, когато ще се извършва колориметрично определяне с помощта на диазобагрило;

Принцип на изследването

За определяне на билирубина се прилагат два принципно различни метода:

• Метод с диазобагрило: при прибавяне на серума към диазотирана сулфанилова киселина водноразтворимите билирубинови естери (естерифицираният билирубин) в продължение на няколко минути реагират с образуване на червено оцветено съединение. Свързаният с албумина неконюгиран билирубин реагира много бавно и не в пълна степен. Тази разлика може да се използува за отделно определяне на концентрацията на естерифицирания дял на билирубина. Скоро след прибавяне на аскорбинова киселина диазотираната сулфанидова киселина се разрушава. Така се елиминира участието на неконюгиран билирубин в цветната реакция. Концентрацията на общия билирубин се изследва със същата реакция, след като чрез прибавяне на кофеин или бензоат се освободи неконюгираният билирубин от прикрепянето му към албумина. След това лесно се изчислява концентрацията на неконюгирания билирубин: неконюгиран билирубин = общ билирубин - конюгиран билирубин.
• Спектрофотометрично определяне: билирубинът и хемоглобинът абсорбират светлина при 462 nm. При 560 nm светлина се абсорбира само от хемоглобина. От разликата в екстинкциите при двете дължини, т.е. 462 nm и 560 nm, може да бъде изчислена концентрацията на билирубина. Този подход се прилага за определяне на концентрацията на билирубина в кръвта само при новородени до 10-ия ден от раждането. След този срок се повишава количеството на каротиноидите в серума, съответно в плазмата, което води до фалшиво повишени резултати.