Цел и задачи на изследването на азотната обмяна

Описаните по-долу изследвания служат за определяне на концентрациите на метаболитите на аминокиселинната и нуклеиновата обмяна. Те само частично се използват за изясняване на моменти от обменните процеси. Определянето на концентрацията на креатинина и уреята се използва преди всичко за преценка на бъбречната функция. Възможността за повлияване на тези показатели от обменни нарушения в случая се схваща по-скоро като предпоставка за погрешна оценка. Същото се отнася и за определянето на екскрецията на амониеви йони в урината, което се използва при преценка на способността за бъбречна регулация на алкално-киселинното състояние.

Изследвания, насочени пряко към проучване на даден обменен път, служат за определяне на концентрацията на междинни и крайни продукти. В случая целта е разкриването на обменен блок (измерване на повишена концентрация на метаболита, разположен "преди блока"), както и установяването на капацитета на определени обменни пътища. Прецизно определяне на възможностите на обменните пътища за диагностични цели не е възможно. Моментната концентрация на дадено вещество в телесните течности отразява комплексното въздействие на въвеждането на изходните продукти в организма, техния метаболизъм и елиминирането на крайните продукти. При стремеж за измерване на повишена концентрация преди блока за разкриване на дадено нарушение се налага въвеждане на изходния продукт с храната за доказване на натрупването му в дадена биологична течност (например кръв). За поставяне на диагноза по този принцип (чрез определяне на концентрацията на метаболити) би трябвало да се осъществят много сложни промени в диетата при клинично предложение за дадено заболяване, което практически не е възможно.

По-реално за постигането на целта да се установи причината за определено обменно нарушение чрез измерване на вътреклетъчната активност на участващите в обменния път ензими. При това се избягва необходимостта от обременяване на организма с вещества, които вероятно отключват болестни прояви. Посочените по-долу показатели създават възможност за ориентиране при предложение за наличие на нарушение в обмяната на аминокиселините и нуклеиновите вещества. В много случаи обаче те не са лесно изпълними във всяка рутинна лаборатория. За осигуряване на точната диагноза, например при вродени нарушения на обмяната на аминокиселините, е необходима съвместна работа със специализирани лаборатории, които са в състояние да извършват количествени определяния на дадени метаболити и на активността на вътреклетъчни еизими.