Венозен глюкозотолерантен тест

Показания за провеждане на венозен глюкозотолерантен тест:

• При данни за нарушена резорбционна способност на червата
• При болни с резекция II на стомаха по Билрот

Чрез венозно въвеждане на определено количество глюкоза се предизвиква повишаване на кръвната концентрация на глюкозата и се проследяват последващите и промени. Според скоростта на намаляване на концентрацията се пресмята т.нар. К стойност. Това е мярка за способността на организма да компенсира повишаването на нивото на кръвната глюкоза чрез секреция на инсулин. Недостатък на венозния глюкозотолерантен тест е нефизиологичният начин за въвеждане на глюкоза.

Подготовка за изследване

Изследването се провежда след приемане в продължение на 3 дни на богата на въглехидрати храна. В продължение на 24 часа преди изследването не се приема алкохол, a 9 часа преди пробата (през нощта) - не се приема никаква храна. Начало на изследването е между 6 и 8 часа сутрин. Други предварителни условия, които трябва да се съблюдават, за да се получат надеждни резултати са:

• Концентрацията на К + и Mg ++  йони в серума да бъде в референтните граници
• Изследваният да не бъде прикован на легло, да няма заболяване с изразен фебрилитет и да не се намира в стресово състояние
• При жени менструацията да е приключила най-малко преди 3 дни
• Най-малко една седмица преди провеждането на пробата да се прекрати приемането на следните лекарствени средства: орални контрацептивни средства, антихипертонични средства (тиазидни диуретаци, алфаметилдопа), слабителни средства, транквилизатори, барбитурати, салицилати, фенилбутазон, кортикостероиди.

Изпълнение на изследването

• Първоначално се взема порция капилярна кръв за определяне на концентрацията на глюкозата на гладно. Към следващите етапи на изследването се преминава само ако стойността и не е в патологичния обхват.
• Инжектиране на 40 до 50 % разтвор на глюкоза (0,33 g на 1 kg телесна маса в продължение на 2 минути венозно).
• Взема се капилярна кръв за определяне на концентрацията на глюкозата в кръвта на 10-ата, 20-ата, 30-ата, 40-ата и 60-ата минута след инжектирането. От тези стойности се изчислява стойността К. Ако същевременно трябва да се определят стойностите на инсулина, се взема и венозна кръв. Това трябва да става преди инжектирането на глюкозата - на 2-ата, 3-ата, 4-ата, 5-ата, 30-ата и 60-ата минута след инжектирането.