Към 2020 г. в Европейския съюз ще липсват около 1 млн. медицински специалисти

Антония Първанова

Фокус: Г-жо Първанова, колко сериозен е проблемът с изтичането на медицински кадри от България?

Антония Първанова: В България отдавна има притеснения и особено от страна на Асоциацията на здравните специалисти, където всъщност голямата част от членовете са медицинските сестри.

Отдавна се опитват да поставят акцента и да привлекат вниманието на управляващите върху големия брой медицински сестри, които напускат страната. Например през 2009 г. 1300 сестри са потърсили работа навън, през 2010 са 926. Като се погледне общия брой на медицинските сестри, които са били преди десет години, пет години и сега, се вижда, че почти на половина и повече са намалели. Не е по-добре и проблемът с лекарите – около 1000 души годишно напуска и работят в чужбина. Това са данните. Непрекъснато, всяка година, дори по няколко пъти, се организират такива събития, на които представители на медицински заведения от други страни предоставят своите условия, дават атрактивни оферти и привличат медицински специалисти да напускат страната, включително като предоставят курсове по езици за членове на семейството, покриване на разходите за пътуване и т.н. И това не е само в България като проблем. Въпросът беше поставен на ниво Европейска комисия. Аз поисках от тях данни за движението на медицинските специалисти в Европа и всъщност това, което показва тяхната статистика, е, че към 2020 г. в Европейския съюз ще липсват средно около 1 милион медицински специалисти. 15% от необходимите медицински нужди няма да могат да бъдат покрити, а около милион и половина – два милиона ще станат липсващите, ако се прибавят и медицинските специалисти, които обслужват продължителното лечение, хосписи и т.н. Тоест проблемът е много сериозен. Също така от Европейската обсерватория по обществено здраве представиха данни за това какъв процент от медицинските кадри в определени страни са от чужбина, привнесени, тоест не са учили в съответната страна, а впоследствие са били привлечени да работят. Най-лошият е случаят с Великобритания, където 43% от медицинските кадри са привлечени от други страни – Европейски съюз и трети страни.

Фокус: В коя европейска държава е най-сериозният проблем с недостиг на медицински кадри?

Антония Първанова: Не може да се каже, защото не всички държави имат статистика, но може да се каже, че източните страни са най-честите т.нар. „донори на медицински специалисти“. От изток към запад и от юг към север – това е движението.

Фокус: В Европейския парламент организирахте конференция по проблема с недостига на медицински кадри. Какви бяха акцентите на форума и какви предложения обсъдихте?

Антония Първанова: На конференцията, която организирах в Европейския парламент бяха обсъдени основните мотиви за това движение, за тази миграция на специалисти. На първо място това е заплащането и финансовата стабилност. След това е възможността за квалификация и специализация. След това са условията на труд и възможностите за кариерно развитие на следващо място. Има и много други фактори, които са свързани с бъдещето на семейството, на децата и т.н., но в общи линии водещи са финансовият елемент и възможността за развитие в кариерата. Акцентите на конференцията бяха първо да може да се види какви са измеренията на проблема и дали това наистина е проблем и какво е необходимо, съответно да могат да бъдат направени заключения за бъдещи действия. Едно от решенията, които бяха обсъждани, е Европейската комисия да направи, да започне т.н. процедура – комуникация със страните членки, от които да изиска данни за движението на медицински специалисти вътре в страната, на регионален принцип, географското им разпределение като обща бройка спрямо нуждите и по специалности, и съответно миграцията към други страни, както и недостига на кадри или пък запълването на места от кадри от чужбина. Това предстои да се случи до 2012 г., а през 2012 комисията трябва да излезе с план за действие. Това беше другото, което обсъдихме – план за действие за съответно решаване на проблема от гледна точка не само на движението, свободното движение на медицински специалисти, което всъщност е част от основните права на европейските граждани – свободно движение за всички. Така че точно тук не говорим въобще в никакъв аспект за ограничаване на това свободно движение и не се обсъждат рестриктивни политики от гледна точка на насилствено им задържане, заплащане и всякакви други чак такива екзотични форми на ограничаване на свободното движение. Но като казвам „заплащане“, имам предвид да заплащат обучението си преди да могат да напуснат. Това не се толерира и по никакъв начин не би могло да се обсъжда, дотолкова, доколкото, ако определена страна-членка го приложи, въпросът ще бъде поставен пред съда за правата на човека. Вече имаше такъв опит за въвеждане на подобни рестрикции в някои от балтийските страни, както и в Словакия, но не можа да се постигне успех в тази посока. Другото, което е важно в този план за действие, е, че мерките, които предстои да бъдат обсъждани и които се предлагат от гледна точка на повишаване на стандартите за качество не само по отношение на изискванията на медицинската услуга, но и при условията на труд, както и възможностите за квалификация и допълнителна специализация за развитието на кариерата и т.н., включително и финансовите стимули, са позитивни. Дотолкова, доколкото стандартите на живот са различни за различните страни-членки, очевидно е, че не може да има и законодателство, което да изисква от страните да изравнят заплащането на медицинските специалисти, но съответно има механизми, които могат да го стимулират. Сериозен механизъм е и как да се направи така, че професията да стане по-атрактивна. Като казвам „професията“, тук се имат предвид различни, отделни направления в медицинската професия, като зъболекари, лекари, медицински сестри, акушерки, фармацевти и т.н., тъй като всички групи са засегнати от този процес на миграция.

Фокус: Как в България може да реши този проблем, да се спре това изтичане на кадри?

Антония Първанова: Както и в останалите страни, и тук не се обсъжда да се пречи на хората или да им се създават бариери, за да не напускат, а по-скоро позитивни стимули, за да влизат в тази професия и да остават в нея. Създаване на такава среда, която да благоприятства развитието им и да им дава удовлетворение от положения труд по време на образованието и по-късно, при специализацията, и съответно положения труд по време на изпълнение на служебните задължения. Защото всеки един, който е учил шест години медицина, след това е специализирал още толкова, полагал е огромно количество изпити, през целия си живот се налага да учи, защото медицината се развива и трябва да работи при много мизерни условия, при които не може да разгърне капацитета си и не може да покаже това, което е научил, а и на всичкото отгоре да бъде непрекъснат обект на хули, на нападки, на уронване престижа на самото съсловие и професия, естествено че няма нищо атрактивно в това, ще потърси възможност някъде навън, където ще бъдат избегнати този стрес и тези негативи. Решението е точно в справянето с тези проблеми. Инвестиции в развитие на кадрите в здравеопазването, инвестиции в развитие на лечебните заведения, на условията на труд, на повишаване на техническите възможности за използване на съвременни научни медицински методики. Въобще неща, които се правят и в другите страни и което е направило техните здравни системи по-атрактивни. Заплащането е много сериозен елемент, който трябва да бъде обсъден, защото в противен случай на България, както и на страните, които изпитват затруднения, както бяха наречени „страни-донори“, ще им се наложи да внасят медицински сестри от трети страни – от Африка, от Азия и т.н.

Фокус: Проблемът само с медицинските сестри ли е? Какво е положението при другите специалности?

Антония Първанова: Всички специалности са засегнати, но най-вече лекари и медицински сестри. По-малко зъболекари и по-малко фармацевти. Но специално за лекари и медицински сестри проблемът е много сериозен. Има специалности, които вече почти не могат да гарантират националната необходимост и това са анестезиолози, хирурзи, кардиохирурзи особено, ортопеди, офталмолози и т.н.

Фокус: Какво предстои по пътя на търсене на решение на този проблем в Европа?

Антония Първанова: Оттук нататък предстои поредица от кръгли маси и семинари по тази тема и това, което беше съществено за конференцията, която организирах, е, че присъстваха представители на Европейската комисия от няколко дирекции, като „Здравеопазване“, „Заетост“, „Вътрешни пазари“, както и представители на комисиите в парламента, съответните комисии в парламента, и представители на всички неправителствени организации, от техните европейски централи, не само по отношение на самите специалисти, тоест на лекари, зъболекари, фармацевти, медицински сестри, но и на Федерацията на болниците, мениджърите в здравеопазването и т.н. Просто всички, които имат отношение към системата на здравеопазване, защото всички изпитват затруднения да предоставят медицински услуги, а задължението е ранен достъп до качествени и сигурни медицински услуги. Това е по договор за ЕС, по Лисабонския договор и съответно по Хартата за правата на човека. Също така присъства и вицепремиерът и министър на социалните връзки и здравеопазването от унгарското председателство, която сподели мненията на страните-членки на заседание по тази тема в комисията по здравеопазване. Обсъждайки я, имат доста сериозен напредък. Преди считаха, че трябва да бъдат оставяни сами да решават за финансирането и за избиране на здравеопазването си, но сега се оказва, че не могат да се справят с това и затова по-голяма част от тях са склонни да се върви към единни мерки, включително дори и законодателство. Защото то е ясно, че тази разлика в стандарта и опитите да си добавиш специалисти няма да издържат много дълго. Да не говорим пък, че има и много форми на временно наемане на граничните райони, където пък силно страда качеството и сигурността на медицинските услуги и лекарските грешки растат, както и качеството на предоставяната на пациента услуга спада и този модел е неустойчив. Временен, но, пак казвам, неустойчив. Едно от най-интересните неща, които се обсъдиха и по които всички изразиха мнение, че в тази посока ме подкрепят и че по този въпрос започваме да работим първо с правните инструменти, това е въпросът за субсидиарността. Това е митът, който най-често се използва от страните-членки, когато става дума за здравеопазване или пък други социални въпроси. И като се каже „субсидиарност“, значи се приема за зона от компетенция на страните-членки и никой няма право да се намесва. Аз казах, че е много триково субсидиарността да се интерпретира по този начин – като елемент на ненамеса. Аз казвам следното – ако един проблем не може да бъде решен на регионално ниво, трябва да се реши на национално. Ако не може да се реши на национално, отива на европейско. В конкретния случай, за медицинските специалисти, но мога и други такива примери да дам, особено в здравеопазването, има поредица от данни и доказателства, че страните-членки не се справят. Не се справят нито по отношение на достъпа до услуги и тяхното равномерно географско разпределение от гледна точка на интересите на гражданите, не се справят с качеството, нито със сигурността и безопасността на медицинските услуги. Не се справят с неравнопоставеността в здравния статус на населението, защото само преди половин година гледахме това досие за различния здравен статус и продължителността на живота. Има поредица от доказателства, че страните-членки се провалят в здравната си политика, включително финансиране и организация. Преди половин година също така гледахме и финансовата устойчивост на здравните системи. Това е тема, която продължава да се разглежда в Европейската комисия, и няма нужда да се спекулира повече с тази субсидиарност. След като страните-членки се провалят в тази политика, значи очевидно ще се наложи да има общ европейски план за действие и точно това ще предложи Европейската комисия през 2012 г. по настояване и на парламента.