Дефект на междукамерната преграда

Патофизиология

При малък до среден VSD на преден план изпъква обемното обременяване на лявата камера. Големият VSD (с шънт > 50%) води и до пулмонална хипертония, и тензионно/обемно обременяване на дясната камера.

Според големината на дефекта и шънта се различават:

• Малки дефекти на междукамерния септум, при които разликата в наляганията на двете сърдечни половини се запазва:
  • Големината на дефекта е < 0,5 cm² /m² телесна повърхност
  • Ляво-десният шънт е под 50% (хемодинамично незначим)
  • Налягането в белодробното кръвообръщение е нормално
  • Липсват симптоми (освен сърдечния шум)
• Средно големи VSD c редукция на налягането:
  • Големината на дефекта е 0,5 - 1,0 cm²/m² телесна повърхност
  • Шънтът е около 50% (хемодинамично значим)
  • Съотношението на систолното налягане в a. pulmonalis и в аортата е под 0,5
  • Налягането в белодробното кръвообръщение е леко повишено
  • Налице са клинични симптоми (например задух при натоварване)
• Голям VSD с изравняване на налягането:
  • Големината на дефекта е > 1,0 сm²/m² телесна повърхност
  • Шънтът е > 50%
  • Налице е прогресираща пулмонална хипертония
  • Съотношението на систолното налягане в a. pulmonalis и аортата е > 0,8
  • Още през втората година от живота възниква заплаха от тежки усложнения:
    • Необратима пулмонална склероза
    • Обръщане на шънта с развитие на централна цианоза (синдром на Eisenmenger)
    • Сърдечна недостатъчност