Диабетна кома
Съдържание
- Диабетна кома
- Патогенеза на диабетната кома
- Клинична картина на диабетната кома
- Степен на нарушение на съзнанието. Диференциална диагноза между хиперосмоларна и кетоацидозна кома
- Диференциална диагноза на причини за настъпване на безсъзнателно състояние
- Диференциална диагноза между диабетна кома и хипогликемичен шок
- Лечение на диабетната кома
- Възстановяване на загубите от течности
- Инсулин
- Корекция на ацидозата
- Постигане на електролитно равновесие
Възстановяване на загубите от течности
При нелекувана диабетна кома вследствие на дехидратацията се наблюдава хипернатриемия и въпреки това е налице бъбречна загуба на натрий. При средната по степен хипернатриемия (< 155 mmol/l) може да се предприеме рехидратация с 0,9%-ен физиологичен разтвор. Вливането на хипотонични разтвори (напр. 0,45%-ен NaCI) повишава опасността от бързото преминаване на течността в ликворното пространство и поради това при значителна хипернатриемия вливанията се осъществяват много предпазливо. Дозиране за единица време: През 1-вия час се вливат 1000 ml, след това инфузиите са в зависимост от ЦВН: ЦЦВН < 3 cm - 1 000 ml/час, 3 - 8 cm - 500 ml/час, ЦВН > 8 cm - 250 ml/час. През пьрвите 8 часа средната потребност от течности възлиза на 5 - 6 I. След 8-ия час често са достатъчни и 250 ml/час. При опасност от колапс се налага евентуално допълнително вливане на албумин или човешки плазмени протеини. Определянето на дозата става в зависимост от диурезата и клиничното протичане (при пациенти със сърдечна недостатъчност да се избягват прекалено бързите вливания - опасност от белодробен оток!).
Покана
Ако сте медицински, здравен или сроден специалист и бихте желали да допринесете за подобряване качеството на тази публикация – да предложите свой собствен авторски текст, фотография или видео, или просто да ни посочите грешка от едно или друго естество, която може да сме допуснали при подготовката на материала, заповядайте!