Гастроезофагеална рефлуксна болест (ГЕРБ)

С термина се обозначава съвкупността от симптомите, свързани с усложненията от продължителния рефлукс.

Етиопатогенеза

В основата на рефлуксната болест лежи патологичната релаксация на долния езофагеален сфинктер (кардиохалазия), при което кардията не може да изпълнява ролята на антирефлуксна клапа.

Всъщност антирефлуксният механизъм е значително по-сложен и е съвкупност от редица анатомични и физиологични компоненти:

• Анатомичната компонента има два фактора:
  • вътрешен (кардиалната мускулатура и лигавичната клапа на Губарев);
  • външен (интраабдоминалният сегмент на хранопровода, острият кардиоезофагеален ъгъл на Хис, ласовидният механизъм на диафрагмалния хиатус и френоезофагеалния лигамент).
• Физиологичната компонента включва собствената антиацидна защита на хранопровода, координираната перисталтика на хранопровода и стомаха, тонуса на кардиалния сфинктер, налягането в коремната кухина и стомаха, както и механизма на изпразване на стомаха.

При човека регургитацията на стомашни сокове е нормално явление, което е по-интензивно под въздействието на различни дразнители – повишено стомашно налягане, хиперацидитет, употреба на алкохол и цигари. Патологичната релаксация (халтавост) на кардията се обуславя от различни фактори:

• Нарушена перисталтика на хранопровода – т.н. дисмотилитет
• Забавено опразване на стомаха и повишено стомашно налягане, което води до трайна релаксация на долния езофагеален сфинктер
• Широк hiatus esophagicus и хлабави френоезофагеални лигаменти, което обуславя патологичната подвижност на кардията
• Вродената хиатална херния също е важна предпоставка за развитието на рефлуксна болест

Съчетанието на тези фактори води до продължителен рефлукс на стомашно съдържимо. Вследствие на това възникват ерозивни изменения на лигавицата – т.н. рефлукс-езофагит с последваща пептична стриктура. Хроничният езофагит и периезофагит предизвикват вторична фиброзна ретракция на хранопровода, при което кардията се хернира над диафрагмата и загубва изцяло своята клапна функция. Настъпва крайната фаза на рефлукс-езофагита – т.н. вторичен брахиезофаг с аксиална хиатална херния и фиброзна стриктура на хранопровода.