Камерни екстрасистоли

Класификация

Според местоположението на ектопичното огнище на възбуждение:

• Деснокамерни екстрасистоли с картина на пълен ляв бедрен блок (ПЛББ) (QRS > 0.11 sec)
• Левокамерни екстрасистоли с картина на пълен десен бедрен блок (ПДББ) (QRS > 0.11 sec)
• Екстрасистоли, произхождащи от ствола на снопа на Хис (His) – нe ce наблюдава разширяване на QRS-комплексите като при другите видове екстрасистоли, но са налице останалите белези; не нарушават синусовия ритъм, последвани са от компенсаторна пауза

Според формата на камерните комплекси:

• Мономорфни екстрасистоли – деформирани по еднакъв начин камерни комплекси; срещат се отчасти при здрави лица, отчасти при пациенти с органични заболявания
• Полиморфни екстрасистоли – деформирани по различен начин камерни комплекси вследствие възбуждения, които произхождат от различни огнища); винаги са с органична генеза (дължат се на миокардна увреда)

Според честотата:

Честите екстрасистоли могат да бъдат в закономерна връзка с нормалния ритъм. Когато нормалният сърдечен цикъл се последва от една, респективно от две екстрасистоли, се говори за бигеминия, съответно за тригеминия (често при дигиталисова интоксикация). Когато екстрасистоли се появяват редовно след два (или три) нормални сърдечни цикъла, е налице екстрасистолия в съотношение 2:1 (3:1). Ако се появят три или повече екстрасистоли една след друга без нормален сърдечен удар между тях, се говори за залпове.

При рано възникващи екстрасистоли в резултат на кратката диастола ударният обем е малък. Така бигеминията може да доведе до пулсов дефицит и при изследване на пулса да се прояви като брадикардия. Ударният обем след екстрасистолата е повишен в резултат на удължената диастола. При органични сърдечни заболявания (особено миокарден инфаркт) и левокамерна сърдечна недостатъчност появата на комплексни камерни екстрасистоли може да представлява предвестник на опасни камерни тахиаритмии, вкл. камерно мъждене.

Подобни сигнални аритмии могат да бъдат:

• Политопни (полиморфни) камерни екстрасистоли
• Бигеминия, тригеминия и залпови екстрасистоли

• R върху Т-феномен – при много ранна камерна екстрасистола съществува опасност тя да съвпадне с ранимата фаза (възходящото рамо) на Т-вълната; така се провокира камерно мъждене; за да бъде разпозната тази опасност, се изчислява т.нар. индекс на преждевременност (VI = разстоянието от QN до Т/разстоянието от QN до QES, където QN е Q-зъбецът на предхождащото нормално синусово съкращение, QES е Q-зъбецът на екстрасистолата, Т е крайната част на Т-вълната в синусовото съкращение); когато VI < 1.0, е налице R върху Т-феномен

  

Кпасификация на камерните екстрасистоли пo Лоун (Lown):