Колоректален рак

Рискови фактори, етиология и патогенеза

Причините за развитие на колоректалния рак са все още неясни. В около 75% от новопоявилите се случаи липсват предразполагащи фактори. Известна е ролята на диетата за развитието на колоректален рак. Ракът на дебелото черво се открива по-често в индустриалните региони и страни с диета, богата на животински мазнини, протеини, захар, а бедна на фибри. Богатата на мазнини и белтъци храна стимулира растежа на анаеробна флора в дебелото черво и образуването на вторични жлъчни киселини и мастноразтворими токсични продукти. рН става алкално. Мазнините в храната са източник на diacylglycerol (DAG), който предизвиква активиране на k-ras-онкогените и клетъчен turnover. Консумацията на тлъсто месо, печено върху скара с въглища, води до образуване на канцерогенни хетероциклични амини в дебелочревния лумен. Липсата на фибри в храната забавя пасажа на дебелото черво, което благоприятства по-продължителния контакт на потенциалните канцерогени с епитела. Приетите с храната фибри свързват образуваните токсични продукти, благоприятстват развитието на аеробна флора и кисело рН в лумена на червото, което потиска разпадането на жлъчните киселини. Установено е, че приемът на 1250 mg/d калций и 400 mg/d фолиева киселина намаляват честотата на колоректалния рак с 50%. Приема се, че по-големият дял от колоректалните карциноми се развива от предшестващи аденоми. Аденоматозните полипи (аденоми) са преканцерози и представляват около 2/3 от всички полипи. На 80-годишна възраст около 50% от хората имат аденоми. Карцином се развива в около 10% от аденомите, като за този процес са необходими около 10 години. При болните с аденоми над 1 см, вероятността за поява на колоректален рак е 3 пъти по-голяма от тази в общата популация. При множествена полипоза тази вероятност е 6 пъти по-голяма. Генетичните фактори също играят роля за появата на колоректалния карцином. Генетични проучвания върху ракови клетъчни линии от колоректален рак често установяват мутация или делеция на тумор-супресорните гени, локализирани в 5q-, 17p- и 18q-хромозомни сегменти, както и онкогенна активация. Генетичните синдроми, фамилната аденоматозна полипоза (familial adenomatous polyposis, FAP) и вроденият неполипозен колоректален рак (heditary nonpolyposis colorectal cancer, HNPCC) представляват 5% от рака на дебелото черво. Рискът за поява на дебелочревен рак при членовете на фамилии с FАР е 100% на възраст около 60 години. При вродения неполипозен рак този риск е 50%, за разлика от общата популация, където е 4 – 6%. Висок е рискът от поява на нов рак и при болните, оперирани за колоректален рак. Не е ясна патогенезата на рака на дебелото черво при язвения колит и болестта на Крон. Болните с язвен колит има 6 пъти по-висок риск за развитие на колоректален рак, особено когато заболяването има продължителност над 20 години и засяга целия колон. Рискът за поява на карцином при болестта на Крон е сравним с този при язвения колит.