Колоректален рак

Патоморфология

Най-често туморите се разполагат в ректума, ректосигмоидната зона или сигмата (60 – 75%). Останалата част са разпръснати в останалите отдели на дебелото черво. В общата популация на населението около 2 – 5% от карциномите на дебелото черво са множествени. При болните с язвен колит или FAP в 20 – 50% се касае за множествени тумори. Макроскопски неоплазмите, разположени в десните сегменти на червото, имат полипоидно-гъбовиден вид, често пъти с некрози. Тумори от този тип могат да се срещнат и в другите отдели на червото. Карциномите, локализирани в левите отдели на червото, най-често обхващат циркумференцията на червото под формата на пръстеновидни язвени плаки, които предизвикват стеснение на червото. Фиброзната строма на тези тумори е причина за стесняването на лумена на червото, а циркулярното обхващане на лимфните съдове е причина за пръстеновидния растеж. Рядко ракът на дебелото черво има интрамурално разпространение. Тези тумори най-често се развиват във връзка с хроничните възпалителни заболявания на червата. Около 95% от туморите са аденокарциноми, най-често добре или умерено диференцирани. Понякога се наблюдават варианти, които продуцират голямо количество екстрацелуларен муцин (колидни или муцинозни аденокарциноми). Сквамозните, аденосквамозните и дребноклетъчните карциноми са твърде редки. Първичните лимфоми и карциноидни тумори на дебелото черво представляват 0.1% от неоплазмите на дебелото черво.