Нарколепсия

Началото на заболяването е най-често в детско - юношеска и млада възраст (между 15 и 30 години). Основният симптом е изразената дневна сънливост, с продължителност поне три месеца. При здрави лица сънливостта обикновено настъпва при скучни и еднообразни занимания, при нарколепсия непреодолимата сънливост настъпва при работа, шофиране на автомобил и други, дори и интересни занимания, като при най-тежките случаи настъпва внезапно заспиване (с продължителност от няколко секунди до няколко минути).

Честота: Нарколепсията се среща при 1 на 2 000 души. Родствениците на болни с нарколепсия са застрашени повече в сравнение с останалата популация.

Нарколепсията е хронично неврологично заболяване, за което е характерна извънредна сънливост през деня (с пристъпи на силна нужда от сън) и абнормни прояви на РЕМ (сън с бързо движение на очите) – поява на РЕМ периоди в началото на съня, които се реализират като халюцинации, и дисоцииран процес на инхибиция на РЕМ, изразяващ се като сънни парализи и катаплексия.

Етиология

Етиологията не е известна, макар някои автори да изтъкват генетични причини. Описани са единични наследствени случаи, но фамилната обремененост не е твърдо доказана. Има съобщения на EMA за нарастване на честотата на нарколепсията в Северна Европа след имунизация срещу H1N1 (с ваксината Pandermix, която не се ползва в нашата страна). Случаите в Китай, обаче, не могат да бъдат свързани с прилагането на ваксини, тъй като само 6% от засегнатите са били имунизирани, а между пика на епидемията и началото на заболяването е имало латентен период от пет до седем месеца. Интересен факт е, че над три пъти са се увеличили случаите на нарколепсия в Китай след епидемията с грипен вирус А (щам H1N1, „свински грип”) през 2009 година (резултатите от ретроспективен анализ)

Патогенеза

Предполага се, че в основата на нарколепсията е дефицит на невротрансмитерите хипокретин и орексин в невроните от хипокампа. Доказано е че хипокретинът има отношение към контрола над съня на хипоталамично ниво, като освен това се предполага участието и на автоимунни механизми.