Остра тромбоза на дълбоките вени

Диференциална диагноза

• Разкъсване на мускулно влакно (съответна анамнеза, кожата не е прегрята, не е цианотична)
• Руптурирана Бекерова киста (приплъзване на синовията в зоната на колянната шийка - ехография)
• Остра артериална тромбоза (липса на пулс, бледа, студена кожа, липса на оток)
• Phlegmasia coerulea dolens (масивен оток, по-късно и липса на пулс)

Диагноза

Диагнозата се основава на клиничното протичане и изследванията, целящи локализирането на процеса.

• Скринингов тест:
  • (Цветна) доплерова ехография: тя представлява вторият най-сигурен способ след флебографията. Характерно за тромбозирането е липсата/ограничената възможност за компресия на изобразения в напречен разрез венозен лумен (компресионна ехография).
  • Плетизмография при запушване на вените: максималният венозен обем на оттичане е понижен. Недостатък: нe e подходяща за изследване на подбедрената зона, липсват точни сведения за локализацията на процеса.
  • Радиоизотопни методи:
    • Uptake-тест (тест с натрупване): директно се маркира растящият тромб (посредством белязан с 125 J фибриноген или с 99mТс плазмин). Недостатък: скъп метод, изискващ време ( 3 - 6 часа), наличие на погрешно положителни резултати при наличие на травми или възпалена тъкан. По-старите, престанали да нарастват тромби, не могат да бъдат изобразени.
    • Имунна сцинтиграма: изобразяване на тромба посредством радиоактивно маркирани антитела, които се свързват с фибрина.
    • Радиоизотопна флебограма с използване на белязани с 99m Тс-албумин макроагрегати: при едновременен преглед на белите дробове могат да бъдат доказани венозните тромбози и белодробни емболии.
  • Флебография (най-сигурният способ)