Ревматоиден артрит

Определение за ревматоиден артрит (PA)

Ревматоидният артрит e хронично възпалително системно заболяване, което води до синовиит, артрит, бурсит и тендовагинит. Понякога може да се стигне до извънставни органни манифестации. Прогресиращият тласъчен ход на заболяването може да доведе до деструкция на ставите и инвалидизиране.

Ревматоидният артрит засяга 1% от населението. Среща се най-често през четвъртото десетилетие. Съотношението на жените към мъжете възлиза на 3:1 до 4:1. Наблюдава се фамилност. Около 60% от пациентите са носители на HLA-DR4 (честотата на това носителство у здрави е около 25%).

Етиологията е неизвестна.

Патогенеза

Налице е индуцирано от неизвестни фактори автоимунно възпаление на ставната лигавица (синовията) с участие на автореактивни Т-хелпери, В-лимфоцити, плазмоцити и т.нар. dentritic cells (които произхождат от моноцитите/макрофагите). Тези клетки произвеждат цитокини (например интерлевкин 1 и 6, туморнекротизиращ фактор), имуноглобулини и автоантитела срещу Fc-фрагмента на IgG  (ревматоидни фактори). Задебелената синовия (панус) се разпростира върху хрущяла. Стига се до активиране на комплемента и освобождаване на медиатори на възпалението и агресивни по отношение на хрущяла ензими (например колагеназа, еластаза), вследствие на което в крайна сметка се разрушават ставните хрущяли и граничещата кост.  Като рагоцити се обозначават гранулоцитите от ставната течност (синовиална течност), които са фагоцитирали имунни комплекси от IgG и ревматоидни фактори. Системното въвличане на вътрешните органи вследствие развитието на имунокомплексен васкулит е по-рядко срещано.

Щайнброкерова класификация на анатомичните стадии при ревматоиден артрит

• Степен I: Лека остеопороза в зоната на артритно изменената става
• Степен II: Евентуално допълнителна мускулна атрофия в околоставните участъци
• Степен Ill: Допълнителни хрущялно-костни деструкции, разпространена мускулна атрофия, деформации на ставите
• Степен IV: Допълнителни вкостени анкилози