Диагностичен подход при заболявания на бъбреците

Лабораторна находка

1. Изследване на урината

• Оглед: съдържанието на урохроми в урината и следователно интензивността на нейната нормална оцветка са обратнопропорционални на нейния обем и правопропорционални на специфичното и тегло:
  • След жадуване: цветът на урината е тъмно-кехлибарен, тя е с високо специфично тегло (до максимално 1035 g/l), съответно висок осмолалитет (до 1200mosm/kg)
  • След водно обременяване: отделя се богата на вода светла урина с ниско специфично тегло (до 1001 g/l), съответно нисък осмолалитет (до 50 mosm/kg). Класическо изключение: захарен диабет: обилна диуреза със светла урина, но относително високо специфично тегло вследствие глюкозурията. Протеинурията също допринася за увеличаване на специфичното тегло.
• Реакция на урината: рН на урината е в зависимост от състава на храната и възлиза на 4 - 8
  • Кисела урина: при богата на месо храна, при ацидоза и други
  • Алкална урина: при безмесна вегетарианска диета; вторично когато урината е стояла продължително време, при инфекция на пикочните пътища с образуващи амоняк микроорганизми (Протеус), много рядко при вродено понижено бъбречно отделяне на кисели продукти (с хиперхромна метаболитна ацидоза).
• Протеинурия: в ултрафилтрат от здрави бъбреци се наблюдават единствено нискомолекулни протеини, които се резорбират обратно до 90% в проксималните тубули. Под протеинурия се разбира отделянето на повече от 100 (150) mg белтък/24 часа или отклонение във физиологичния белтъчен състав на урината. Като микроалбуминурия се определя отделянето на албумин от 30 - 300 mg/24 часа или 20 - 200 mg/l (типичен ранен симптом на диабетната или хипертоничната нефропатия). При жените незна- чителната протеинурия можа да се дължи на вагинално течение. Когато е налице лека протеинурия само през деня, докато нощната урина не съдържа белтък, се говори за ортостатична протеинурия (обикновено безобидна находка, среща се предимно при по-млади мъже)