Диагностичен подход при заболявания на бъбреците

Електрофоретично разграничаване на протеинурията

Подразделяне на белтъците в урината според тяхната молекулна маса е възможно с помощта на микpo-SDS-полиакриламидгелова електрофореза. При протеинурия се различават следните съчетания:

• Високомолекулна гломерулна протеинурия (П.)
  • Селективна гломерулна П. (със селешия според размера): отделя се предимно албумин (при гломерулната протеинурия той представлява водещият протеин) и трансферин. Среща се при леки гломерулни увреждания, например при "minimal-change-nephritis" (нефрит с минимални изменения)
  • Неселективна гломерулна П.(без селекция според размера): отделяне на IgG, албумин и др. Разпространение: при тежки гломерулни увреждания.
• Нискомолекулна тубулна протеинурия
  • Водещите протеини са  алфа1 - и бета2 - микроглобулините. Paзпространение: при тежки увреждания на гломерулите.
• Смесена гломерулно-тубулна протеинурия: Разпространение: гломерулопатии с тубулно участие
• Преренална протеинурия (протеинурия вследствие "претоварване"): Когато вследствие прекомерното натрупване на леки вериги, миоглобин или хемоглобин се надхвърли капацитетът на обратната резорбция, тези протеини преминават в урината.
  • Протеинурия на Bence-Jones = отделяне на леки вериги при моноклонална гамопатия. Бърз тест: проба със сулфосалициловата киселина (помътняване на урината при загрята до 50 - 70 градуса по Целзий). Разграничаване на белтъците: Имуноелектрофореза
  • Миоглобинурия (след мускулна травма)
  • Хемоглобинурия (при хемолитична криза) с червено-кафява урина
• Постренална протеинурия с доказване на секретирани от тубулите протеини (например протеин на Tamm-Horsefall)