Безсъзнание

Определение за безсъзнание

Съзнанието е състояние, при което индивидът има представа за собствената си личност и за окръжаващата го среда. В състояние на безсъзнание (количествено нарушение на съзнанието) индивидът не отговаря на заобикалящите го стимули (вербални, физикални, дори силна болка), като са нарушени състоянието на будност и емоциите, при пълна липса на представа за собствената си личност и околната среда.

Комата е крайно отклонение от нормалното състояние на съзнание, при което пациентът не може да бъде събуден и не реагира на въздействието на никакви външни стимули. При сопор пациентът може да бъде събуден от болкови, но не и от вербални стимули. Обнубилираният пациент може да бъде събуден и при вербален стимул. Комата и по-леките степени на количествени нарушения на съзнанието могат да настъпят под въздействие на множество фактори – опростено тези причини могат да бъдат обобщени като структурни мозъчни заболявания (хеморагия, инфаркт, тумор), метаболитни и токсични заболявания, при възможна комбинация между тях.

В доболничната и болнична спешна медицина метаболитните и токсичните причини за безсъзнателно състояние доминират и представляват около 70% от случаите. Типично метаболитните и токсични причини водят до по-бавно развитие на симптоматиката. Въпреки че диференциалната диагноза на промените в менталния статус и комата е доста разширена, подходът от гледна точка на спешната медицина е унифициран, главно по отношение на началните ресусцитационни мерки. Бързата, ефективна и методична преценка на коматозния пациент е критична, особено в първите минути. По-задълбочената преценка с определяне на етиологията на комата се извършва след стабилизацията на болния.