Хронична миелогенна левкемия (ХМЛ)

Лабораторни показатели

Евентуално пикочната киселина и LDH са повишени (увеличен клетъчен кръговрат)

Хематологични данни:

• Периферна кръв:
  • Левкоцитоза вследствие повишаването на неутрофилните гранулоцити
  • Олевяване с поява на незрели форми до миелобласти, типична е и базофилията
  • Анемия (60% на случаите)
  • В началото тромбоцитоза (50% от случаите)
  • При по-късно възникнала миелофиброза - евентуално появяване на ядроносни червени клетки-предшественици в кръвта като израз на екстрамедуларно кръвотворене. Важно!: От всички левкемия ХМЛ протича с най-висок брой левкоцити (до 500 000/mcl). B резултат на това понякога се развиват левкемични тромбози (инфаркт на слезката. тромбоза на централните вени на ретината, левкемичен приапизъм и др.). Левкемичните тромби трябва да бъдат различавани от нормалните тромбоцитни тромби, които също се срещат по-често вследствие на тромбоцитозата. Високият левкоцитен брой може да бъде разпознат още по епруветката за определяне на утайката (широк левкоцитен слой).
• Костен мозък: хиперплазия на миелопоезата, често и на мегакариопоезата. В нормалния костен мозък пролиферационните резерви са представени от междинните незрели форми (промиелоцити, миелоцити). Точно тези елементи обаче са увеличени при ХМЛ, така че поставянето на диагноза по находката в костния мозък се определя от количествени критерии, т.е. диагностичните възможности са ограничени! За разлика от това в кръвта се откриват и качествени изменения: появяват се незрели форми, които никога не се срещат в случаите на левкемоидна реакция (миелобласти). Доказването на псевдоклетките на Gaucher (Гоше) представлява прогностично неблагоприятен белег.