Язвен колит

Клинична картина

Клиничната картина може да започне остро, внезапно или да има постепенно развитие. Тежестта на симптоматиката се определя от тежестта и разпространението на възпалителния процес, както и от извънчревните изяви. Водещите симптоми са кървене и диария. Те са последица от дифузното възпаление на лигавицата. При язвения проктит болните отделят оскъдно или по-обилно количество ясна кръв, добавена към изпражненията. Този тип кървене нерядко погрешно се диагностицира като кръвоизлив от хемороидални възли. Когато заболяването се разпростре проксимално над ректума, кръвта е смесена с изпражненията. При тежко протичаща болест изпражнения са течни и съдържат много кръв, гной. Отделянето на коагулуми при дефекация не е обичайно. Това е белег за масивно кървене или наличен тумор. Диарията е различно изразена и зависи от тежестта на възпалението. При активно заболяване се наблюдават многократни диарични изхождания както през деня, така и през нощта. Водещ патофизиологичен механизъм за развитието на диарията е нарушената резорбция на вода и електролити. Болките в корема не са водещ симптом в клиничната картина. Наблюдават се предимно при тежките форми на болестта. Преобладават болките в лявата коремна половина, по хода на червото или около пъпа. По-често се среща тежест в долната коремна половина. Тенезмите са характерен симптом при язвения проктит. При тежките форми на болестта се наблюдават отпадналост, слабост, гадене и повръщане, отоци около глезените, фебрилитет, редукция на телесното тегло. При леката форма на болестта обективното изследване не установява съществени отклонения. Умерената и тежка болест води до различен по тежест анемичен синдром, тахикардия, редукция на телесното тегло. Засегнатата част на дебелото черво е чувствителна или болезнена при палпация, нерядко се установява тимпанизъм при перкусия. Перисталтиката е оживена. При тежко и обширно възпаление червото е много раздуто, перисталтиката може да бъде вяла. В зависимост от тежестта на възпалението при лабораторните изследвания се установява: желязодефицитна анемия, левкоцитоза, тромбоцитоза, покачване на СУЕ. Тежката диария и загуба на кръв водят до хипокалиемия и хипоалбуминемия. При тежко протичаща болест нерядко се наблюдава леко покачване на АСАТ и АФ.