Инфаркт на миокарда

Диагностика на левокамерната сърдечна недостатъчност

• Клинична изява: влажни хрипове над белодробните основи, диспнея
• Рентгенография на торакса: белези на белодробен застой
• (Цветна доплерова) ехокардиография: доказват се хипо/акинетични инфарктни зони, перфорация на междукамерната преграда, руптура на папиларен мускул, перикарден излив, преценява се фракцията на изтласкване и други.
• Инвазивна диагностика (дясна сърдечна катетризация) с мониториране на налягането в пулмоналната артерия и белодробните капиляри, деснопредсърдното налягане и сърдечния минутен обем. Тежестта на сърдечната недостатъчност се измерва по теледиастолното налягане на камерно пълнене. При това левокамерното теледиастолно налягане корелира с пулмоналното капилярно налягане (РСР = pulmonary capillary pressure - у нас означавано с PC или PCWP= pulmonary capilary wedge pressure). Деснокамерното теледиастолно налягане корелира с деснопредсърдното налягане и ЦВН (централно венозно налягане). Важно!: ЦВН позволява преценка на деснокамерната функция, както и на вътресъдовия обем; ЦВН не е подходящо за преценка на левокамерната сърдечна недостатъчност! При левокамерна сърдечна недостатьчност налягането на левокамерното пълнене (теледиастолното налягане) се повишава, a сърдечният минутен обем се понижава.
• Определяне на кардиогенния шок:
  • Артериална хипотония със систопно RR < 80 - 90 mm Hg
  • Сърдечен индекс < 1,8 l/min/m² (в норма: > 2,5 l/min/m² )
  • Налягане на пълнене в лявата камера > 20 mm Hg

Приложения: 

Остър инфаркт на миокарда - „ПУЛСС - Практически увод в лечението на спешни състояния“