Инфаркт на миокарда

Лабораторни показатели

• Левкоцитите, СУЕ. кръвната захар са повишени.
• Myoglobin и Troponin T: Пресният инфаркт редовно води до повишаване на миоглобиновата концентрация в серума. Позитивирането на миоглобина не доказва инфаркт, тъй като всяко увреждане на скелетната мускулатура предизвиква повишаване на серумната му концентрация. Специфичен за сърдечната мускулатура е миокардният протеин тропонин -Т, който може да бъде доказан от 3 ч. до над 2 седмици след настъпването на инфаркта.

Ензимна диагностика

По-големите инфаркти винаги се придружават от значително покачване на ензимите в серума, докато при малките краткотрайното леко увеличение може да остане недоловено от съвременните методи на изследване.

Ензимна диагностика при миокарден инфаркт (ензимите са подредени в низходящ ред съобразно тяхната специфичност по отношение на миокардния инфаркт):

Креатинкиназа (CK)

Креатининкиназата (обща СК) е водещ ензим в диагностиката при засягане на сърдечната и скелетна мускулатура. Степента на неговото покачване и размерът на инфаркта корелират помежду си.

Общата креатининкиназа (СК) представлява сбор от 4 изоензима:

• СК-ММ (от скелетно-мускулен тип)
• СК-ВВ (от мозъчен тип)
• СК-МВ (от миокарден тип)
• CK-MiMi (от митохондриален тип)

Покачването на общата креатининкиназа (СК) може да се наблюдава при:

• Сърдечен инфаркт и миокардит
• След мускулни инжекции, операции, травми, физическо напрежение, епилептични пристъпи, артериални емболии/тромбози, реанимация, родоразрешаване
• Мускулни заболявания (мускулна дистрофия, полимиозит, разкъсване на мускулни влакна и др.)
• Интоксикации, алкохолизъм и Delirium tremens
• При некротизиращ панкреатит, остра некроза на хепатоцитите
• Разязвен карцином на колона и други неоплазми
• Хипертиреоидизъм: 2/3 от пациентите имат повишени стойности на общата СК

Стойностите на СК-МВ възлизат на 6 до 20% от общата СК, измерени в периода от 6 - 36 часа след съмнителния за инфаркт на миокарда инцидент и потвърждават миокардния произход на ензимите (Диференциална диагноза: Инфаркт, миокардит, сърдечна операция, сърдечна контузия).

Стойности на СК-МВ под 6% от общата стойност на креатининкиназата са показателни за скелетно-мускулния произход на ензимното освобождаване.

Стойности на СК-МВ над 20% от общата СК се срещат и при смущения, свързани с изоензимите СК-ВВ или при макромолекулни ензимни форми.

В редки случаи повишаването на СК-МВ може да бъде имитирано при покачване активността на:

• СК-ВВ или CK-MiMi (например при тумори)
• Макромолекулни форми на креатининкиназата с 2 варианта:
  • Макро-СК-1 (имунен комплекс, съставен от СК-ВВ и IgG; Сpeща се в 1 % от по-възрастните хора; не представлява заболяване
  • Макро-СК-2 (асоциация от няколко молекули CK-MiMi; Среща се например при злокачествени тумори, некротизиращи чернодробни заболявания.

АСАТ (аспартат аминотрансфераза - aspartateaminotransferase - AST), наричан преди това SGOT:

Черният дроб, сърцето и скелетната мускулатура имат относително висока глутамат-оксалацетат-трансаминазна активност. При сърдечен инфаркт съотношението CK/GOT е под 10 (при увреждания на скелетната мускулатура то е над 10). Едновременното повишаване и на аланин аминотрансфераза (ALT), преди това означаван като SGPT, говори за чернодробно заболяване или чернодробен застой при декомпенсирала (десностранна) сърдечна недостатъчност.

Лактатдехидрогеназа (ЛДХ или LDH):

Представлява неспецифичен показател, тъй като е цитоплазмен ензим, разпространен във всички тъкани. Той обаче е важен за късната диагноза на инфаркта, тъй като се нормализира едва след 1-2 седмици от неговото начало. Електрофоретично LDH се подразделя на 5 изоензима: LDH1 (HBDH) се открива в миокардната тъкан и в еритроцитите. При миокарден инфаркт или хемолиза съотношението LDH/HBDH е под 1,3.

Приложения: 

Остър инфаркт на миокарда - „ПУЛСС - Практически увод в лечението на спешни състояния“