Инфаркт на миокарда

Образни методи на изследване

• (Цветна Doppler-) ехокардиографията позволява:
  • Морфологична диагностика на сърцето (уголемяване на сърцето, състояние на клапите, доказване на тромби и усложнения: перикарден излив, руптура на папиларен мускул, руптура на камерната преграда)
  • Оценка на камерната функция (преценяват се подвижността на камерната стена, помпената функция, кръвния ток и клапната функция). С помощта на компютърен анализ на движенията, което осъществява левокамерната стена, в значителна степен хипо- и акинетичните зони на инфаркта могат да бъдат локализирани и графично изобразени.
• Радиоизотопни методи:
  • Антимиозинова сцинтиграфия: тя позволява топографско изобразяване на некротичната зона ("изобразяване на горещ възел"/"hot spot imaging") с маркирани антимиозинови антитела. Миозинът се натрупва в кардиомиоцитите и се освобождава едва след тяхната смърт. Отлагане на радионуклида се наблюдава и при миокардити.
  • Миокардна перфузионна сцинтиграфия и фотонно-емисионна компютърна томография (SPECT) c Thallium ²⁰¹ и други радиодиагностични методи ("изобразяване на студен възел"/"cold spot imaging"):
    • Обратимо понижаване на радиоактивното отлагане в исхемичните зони
    • Необратимо преустановяване на отлагането в некротичните и цикатрициални участъци от миокарда. Недостатък на метода е, че чрез него не може да бъде определена възрастта на инфаркта.
  • Радиоизотопна вентрикулография с албумин, белязан с ^99m Technetium: Недостатъкът на метода се състои в това, че той оценява функцията на камерите по неспецифичен начин. Другите причини за левокамерна дисфункция трябва да бъдат допълнително изключени.
    • Доказва регионални нарушения в движението на некротичните или ръбцови зони на камерната стена:
      • Хипо- и акинезия
      • Дискинезия (парадоксални движения на аневризмалния участък от камерната стена)
    • Доказва понижена левокамерна фракция на изтласкване при левостранна сърдечна недостатъчност.
  • Позитронно-емисионна томография (PET): Посредством изследване на миокардния метаболизъм със сигурност могат да бъдат разграничени цикатриксите вследствие инфаркт и виталната слабо перфузирана миокардна тъкан. Това диференциране е от значение преди провеждането на реваскуларизиращи интервенции.
• Магнитно-резонансна томография (ЯМР): Спомага за определяне размера на инфаркта, откриване на пристенни тромби и аневризми на камерната стена, изчисляване фракцията на изтласкване.
• Катетеризацията на лявата камера позволява:
  • Измерване на кръвното налягане и определяне на сърдечния минутен обем (помпена функция)
  • Лява вентрикулография с идентифициране на хипо/акинетични зони от камерната стена (размер на инфаркта)
  • Коронарография: Идентифициране на стенози и запушвания на коронарните артерии.

Приложения: 

Остър инфаркт на миокарда - „ПУЛСС - Практически увод в лечението на спешни състояния“