Бронхиална астма

Бронходилататори

Бронхиалната мускулатура притежава 4 вида рецептори. Единствено стимулацията на бета-рецепторите води до бронходилатация, докато стимулацията на останалите предизвиква бронхообструкция (алфа-рецептори, хистаминови рецептори, холинергични рецептори). Степента на съкращение на бронхиалната мускулатура зависи от съотношението цАМФ/цГМФ (цикличен аденозинмонофосфат/цикличен гуанозинмонофосфат). Колкото е по-високо това съотношение, толкова по-отпусната е бронхиалната мускулатура. Бета-2-миметиците (стимулаторите на аденилатцикпазата) повишават това съотношение.

Бета-2-симпатикомиметици (бета-2-адренергични препарати)

Препарати: Fenoterol = Berotec/Salbutamol = Sultanol/Terbutalin = Bricanyl/Clenbuterol = Spiropent/Reproterol = Bronchospasmin/Pirbuterol = Zeisin. Препарати с удължено действие: формотерол (Formoterol), салметерол (Salmeterol)

Действие: Главно върху снабдените с бета-2-рецептори бронхи. Действието им върху сърцето е значително по-слабо (сърдечната мускулатура притежава основно бета-1-рецептори).

Странични действия: тахикардия, ритъмни нарушения с камерен произход, повишаване на артериалното налягане, тремор, неспокойствие, нарушения на съня, отключване на стенокардна криза при ИБС, а в по-високи дози – евентуално хипокалиемия

Противопоказания: ИБС, хипертрофична обструктивна кардиомиопатия, тахиаритмии, хипертиреоидизъм и др.

Приложение: Утвърдило се е приложението под формата на дозиран аерозол, тъй като действието му започва в рамките на една минута. Допълнителните приспособления (spacers/спейсери) осигуряват оптимално разпрашаване. Аерозолните помпи с вентили, отварящи се при вдишване, облекчават синхронизацията на впръскването с дихателните движения. При това е достатъчно под формата на аерозол да се внесе едва 1/10 от пероралната доза. Разбира се, съществува опасност от неконтролирано дозиране от страна на пациента.

Дозиране: Съществува съмнение, че продължителното лечение с бета- 2-миметици повишава смъртността при астма. Затова при леки форми се препоръчва употреба при нужда (1 – 2 вдишвания при задух). Редовното им приложение не може да бъде избегнато при тежки форми на нестабилна астма (1 – 2 вдишвания 3 – 4 пъти дневно). В тези случаи се използват комбинации с инхалаторни кортикостероиди и др. препарати.

Парасимпатиколитици (антихолинергични средства)

Антихолинергичните средства притежават по-слабо действие в сравнение с бета-2-миметиците.

Препарати: Ipratropiumbromid (Atrovent), Oxitropiumbromid (Ventilat)

Странични действия: За разлика от атропина двата препарата почти не се резорбират в стомашно-чревния тракт и атропиноподобните им странични действия са слаби и се изявяват рядко (пресъхване на устата, нарушения на акомодацията). Oxitropiumbromid има продължителност на действие от около 6 часа, което го прави подходящ за профилактика на нощните пристъпи.

Дозиране: Антихолинергичните средства се прилагат per inhalationem (3 пъти дневно по 1 – 2 вдишвания). Могат да се комбинират с бета-2-миметици, което позволява да бъде намалена дозата на симпатикомиметика, например Berodual (Ipratropiumbromid + Fenoterol).

Производни на теофилина (метилксантини)

Действие:

• Бронходилатация
• Стабилизиране на мастоцитите
• Централна стимулация на дишането и на дихателната мускулатура
• Положително инотропно и хронотропно действие върху сърцето

Индикации: Когато лечението с бета-2-миметици не даде достатъчен ефект, се добавят производни на теофилина. Те са подходящи за лечение и профилактика на нощните пристъпи, а също и за парентерално лечение на острия пристъп.

Странични действия:

• Оплаквания от страна на ЦНС: неспокойствие, безсъние, главоболие, тремор на мускулатурата
• Стомашно-чревни нарушения: гадене, повръщане, диарии
• Тахикардия, екстрасистоли, тахикардни ритъмни нарушения
• Алергични реакции при приложение на съдържащи етилендиамин препарати

Противопоказания: пресен инфаркт на миокарда, тахикардия, хипертрофична обструктивна кардиомиопатия и др.

Теофилинът има малка терапевтична ширина – между 8 и 20 mg/l (плазмена концентрация). При концентрация над 25 mg/l съществува опасност от тахикардии и гърчове. Клирънсът на теофилина (респективно плазменият му полуживот) показва силно изразени индивидуални различия. 90% от приетата доза се метаболизира в черния дроб. Това обяснява забавеното излъчване npи пациенти над 60 години и при такива с фебрилитет, чернодробни увреждания, десностранна сърдечна недостатъчност (cor pulmonale) или прием на някои медикаменти (например Cimetidin, макролиди, алопуринол). В тези случаи са налага намаляване на дозата. Кофеинът също притежава бронходилататорно действие. Той потенцира действието и страничните ефекти на теофилина. Извод: различията в индивидуалния клирънс, влияещ се и от приема на други медикаменти, налага лечението с теофилин да се съпровожда от редовно определяне на серумните му концентрации, особено в горепосочените случаи (например мониториране с тест-лентички).

Приложение:

• Перорално се дават главно ретардни форми:
  • Дозиране: Дозата се повишава плавно до 400 – 800 mg в два приема, като при възможност се следят плазмените нива. Сутрин се дава 1/3 от дозата, а вечер – останалите 2/3. При наличие на нощна астма цялата доза се дава еднократно вечер.
• Интравенозно:
  • Дозиране: 0.12 – 0.24 g бавно i.v. (за повече от 5 минути) само в болнична обстановка. При положение, че болният не се е лекувал с теофилин, могат да се инжектират до 800 mg в 500 ml разтвор за 24 часа под контрол на плазмените нива.

Приложения: 

Бронхиална астма - кризи