Бронхиална астма

Допълнителни лечебни мероприятия

• Антибиотично лечение при инфекциозна астма: Започва се лечение „на сляпо“, например с тетрациклини за повече от 1 седмица. При неуспех се изготвя антибиограма от посявка на храчка за изследване на резистентността. При успешно лечение на инфекциите чувствителността на бета-рецепторите към бронходилататорите се възстановява.
• Отхрачващи средства: Дават се при наличие на жилав, застоен секрет (дискриния, респективно мукостаза), който се отхрачва трудно. Основа на лечението представлява допълнителният внос на течности. Секретолитиците осигуряват отделянето на секрет с намален вискозитет (например Bromhexin и неговият метаболит Ambroxol). Поради опасност от развитие на хипертиреоидизъм калиевият йодид е спрян от употреба. Муколитиците втечняват бронхиалния секрет посредством разкъсване на дисулфидни мостове (например N-Acetylcystein). Важно:
  • Инхалаторното им приложение може да предизвика бронхоспазъм. Това налага перорално или парентерално (в болнична обстановка) лечение.
  • Откашлянето се облекчава при овлажняване на въздуха, например с вода, евентуално с разтворена готварска сол.
  • Противопоказано е приложението на протеолитични ензими, a също така и на потискащи кашлицата препарати, например Codein (освен при дразнеща нощна кашлица, нарушаваща съня).
  • И най-добрият секретолитик не може да действа, ако не е налице достатъчно оводняване. Да се пият много течности или да се вливат 2 – 5 I/24 часа при контрол на ЦВН (в клинична обстановка).
• Обучение в правилен начин на дишане: Да се избягват форсираното дишане и хипервентилацията. Да се диша със „заострени устни“ (променя се съпротивлението на дихателните пътища – „спирачка в устните“). Така се противодейства на експираторния колапс на бронхите. Да се упражнява правилно откашляне, евентуално вибрационен масаж и др.
• Психотерапията и подходящото климатолечение могат да бъдат много полезни.

Приложения: 

Бронхиална астма - кризи