Остър вирусен хепатит (обща характеристика)

Лабораторни показатели

• Покачване на трансаминазите (500 - 3000 U/I), при което SGPT нараства в по- висока степен, отколкото SGOT (съотношението на De Ritis GOT/GPT < 1).
• При иктерично протичане: серумният билирубин е увеличен, уробилиногенът и билирубинът в урината - също
• Евентуално е налице леко покачване на у - GT и на алкалната фосфатаза (по-рязко увеличение се наблюдава при холестазната форма на протичане)
• По-рядко се наблюдава увеличение на серумното желязо, а при електрофореза - евентуално повишаване на гама-глобулините. Кръвната картина се характеризира с евентуална лимфоцитоза, СУЕ обикновено е леко ускорена.
• При тежко (и фулминантно) протичане с развитие на чернодробна недостатъчност се стига до поява на белези, говорещи за понижена синтезна способност на черния дроб: холинестеразата е понижена, стойността no Quick и серумният апбумин - също.
• Серологични изследвания: Антитела от клас IgM, насочени срещу отделните вирусни маркери, доказват наличието на прясна инфекция, a антитела от клас IgG говорят за имунен статус след прекарана по-рано инфекция (изключение: При хепатит В се откриват анти-НВс Ат от клас IgM и по време на тласък на хроничния хепатит В). Към скрининговите маркери при съмнение за вирусен хепатит се числи и HBs - Аг, който е налице в 90% от случаите на хепатит В и винаги - при хепатит D.