Остър вирусен хепатит (обща характеристика)

Профилактика

Общи хигиенни мерки

• Хепатит А и Е: хигиена на храните и питейната вода, дезинфекция на ръцете
• Хепатит B, C и D:
  • Скринингово изследване на донорската кръв за вирусни маркери и трансаминази
  • Внимателно боравене с кръв и кръвни продукти + пазене на тялото (ръкавици за еднократна употреба и др.), дезинфекционни мерки
  • Избягване на промискуитета, употреба на презервативи

Активна имунизация

Хепатит А: Извършва се имунизиране с инактивирана във формалин ваксина (напр. Havrix). Индикации: лица, при които липсват анти-HAV Ат и опасността от заразяване с хепатит A e повищена. Усложнения: свръхчувствителност спрямо съставките на ваксината, придружени с фебрилитет, инфекции и др. Дозиране: 3 х 1 доза i. m. (m. deltoideus) през 0, 1-ви и 6-и месец. Имунитетът се изгражда след втората реваксинация, продължителността му след 3-тата ваксинация продължава около 10 години.

Хепатит В и D: Ваксината е произведена по генна технология от повърхностните антигени (HBs - Аг). Успешната имунизация (титърът на анти-HBs Ат е над 10 IE/I) предпазва от инфекция с HBV и от HDV-суперинфекция (но не и от HDV-cyперинфекция при носителство на HBs - Аг). Индикации:

• HВ-рискови групи и лица, които често пътуват или no-продължително пребивават в ендемични райони
• Всички слоеве от населението (задължителна имунизация на СЗО)

Предварително тестуване: за анти-HBs Ат (и HBs - Аг) - имунизацията е показана, когато липсват анти-HBs Ат или техният титър е < 10 IE/I (при липса на HBs - Аг)

Противопоказания: като при имунизацията срещу хепатит А

Дозиране:  3 х 1 доза i. m. (поради по-добрата ефективност при апликация в m. deltoideus) през 0, 3-ти и 6-и месец. Извършва се последващо тестуване за преценка на успеха от имунизацията посредством определяне на анти-HBs Ат: те трябва да се позитивират (анти-НВс остават отрицателни). До 95% от имунокомпетентните лица образуват след 3-тата имунизация достатъчно висок титър от анти-HBs Ат. При low- и nonresponders (забавен или липсващ отговор) имунитетът често може да бъде изграден с помощта на допълнителна booster (подпомагаща имунизация). При пациенти с бъбречна недостатъчност в 40% от случаите се наблюдава инсуфициентен имунен отговор. При част от тях може да бъде постигнат достатъчен имунен отговор чрез провеждането на лечение с интерлевкин 2. Повторна имунизация - основание за нейното провеждане дава ниският анти-HBs титър 4 седмици след провеждането на 3-тата имунизация.

Критерии за повторна имунизация:

• анти-HBs титър < 10 IU/I: незабавна повторна имунизация
• анти-HBs титър < 100 IU/I: повторна имунизация след 6 - 1 2 месеца
• анти-HBs титър > 100 IU/I: повторно имунизиране след 5 години

Пасивна имунизация

Хепатит А: Внася се нормален имуноглобулин (NIG) - имуноглобулин (хуманен, гамаглобулин). Осигурява относителен имунитет за 3 месеца. Индикации: Дава се след експозицията в рамките на 10 дни след тесния контакт с болните от хепатит А и в 80% от случаите предотвратява инфекцията. Дава се преди експозицията при липса на време за активна имунизация.

Дозиране: Възрастни: 5 ml NIG i. m.

Хепатит B: Имуноглобулин срещу хепатит В (HBIG): Индикации: Приложението му има смисъл в рамките на 48 часа след инфектирането при лица, при които липсват анти-HBs Ат.

• Случайно убождане с игла, която е замърсена с кръв, съдържаща HBs-Ar
• Преди постъпването на пациента в диализата
• Сексуални партньори на лица, които са носители на HBs - Аг
• Новородени от майка, носителка на HBs - Аг

Дозиране: За възрастните: 0,06 ml/kg телесна маса i. m. Този вид профилактика се осъществява винаги като активно-пасивна имунизация (HBIG + активна имунизация).