Остър вирусен хепатит (обща характеристика)

Диференциална диагноза

Вторични хепатити при други инфекциозни заболявания:

• Вирусни инфекции:
  • Херпес-вируси: Вирусът на Епщайн-Бар, цитомегалният вирус, вирусът на варицела-зостер, вирусът на херпес симплекс
  • Коксаки-вируси
  • "Екзотични" вируси: Арбовируси (жълта треска, денга, треска на Rift - Valley), аренавируси (треска Lassa, южноамериканска хеморагична треска), Марбургски вирус (болест на марбургския вирус, треската Ebola). Важно!: Вирусът на Епщайн-Бар винаги засяга лимфните възли и относително рядко - черния дроб (мононуклеозата може да бъде придружена от масивен хепатит и жълтеница). Вирусът на хепатита винаги засяга черния дроб и относително рядко лимфните възли.
• Бактериални инфекции:
  • Бруцелоза, рикетсиоза (Q-треска)
  • Лептоспироза: М. Weil се характеризира с комбинацията: хепатит + нефрит (иктер, хематурия, албуминурия; конюнктивит, болки в ставите/прасците).
  • Коремен тиф: Типични са бавното начало (за разлика от лептоспирозата, която започва остро), кръвоизливите от носа, първоначално е налице запек, а по-късно - диарични изпражнения тип грахова каша. Въпреки повишената температурата е налице относителна брадикардия (!), розеоли, левкопения (!). В кръвта се доказват салмонели; от 2-та - 3-та седмица бактериите се откриват в изпражненията, а в кръвта са налице антитела. Покачването на титъра им има доказателствена стойност.
• Паразитни инфекции: Малария, амебиаза, ехинококоза, билхарциоза, чернодробен метил и др. тропически инфекции
• Медикаментозен хепатит и алкохолен хепатит
• Остър тласък на хроничния хепатит (клинично протичане, биопсия, лапароскопия)
• Други чернодробни заболявания (например първична билиарна цироза, вродени метаболитни заболявания, тумори)

Диагноза

Диагнозата се основава на анамнезата, клиничното протичане и лабораторните данни (евентуално хистологично изследване) Към скрининговите маркери при подозрение за остър вирусен хепатит се числят и HBs - Аг, който е налице в 90% от случаите на хепатит В и в 100% - при хепатит D. Анти-HCV могат да бъдат доказани едва 4 - 5 месеца след началото на инфекцията!