Остра коремна болка

Увод и основни понятия

Преценката на пациент с остра коремна болка е един от най-предизвикателните аспекти на спешната медицина. Острата коремната болка е често оплакване – установява се приблизително при 10 % от пациентите в спешно приемно отделение. При 10 до 25 % от пациентите с това оплакване е необходима спешна оперативна интервенция (болни с остър хирургичен корем). Важността на проблема произлиза именно от този голям процент болни, при които грешният подход, неправилната диагноза и лечение могат да доведат до неблагоприятни последствия поради тежките усложнения на първичните заболявания, водещи до това оплакване.

Почти половината от пациентите с остра коремна болка се повлияват от консервативно лечение, при което диагнозата остава неуточнена. Диагностичните възможности при болните с остра коремна болка варират от непосредствени животозастрашаващи състояния (руптура на абдоминална аортна аневризма) през чести незастрашаващи живота състояния (гастроентерит) до необичайни или редки състояния (ухапване от черен паяк – род Latrodectus).

При 10 % от болните причината за острата коремна болка е гастроентерит. Другите най-чести причини за остра коремна болка са нефролитиазата, жлъчната колика, тазовата възпалителна болест и инфекциите на бъбречно-отделителната система. Въпреки, че първоначално етиологията на острата коремна болка не може да бъде определена при 30 до 40 % от пациентите, разпознаването на болните с животозастрашаващи състояния и нужда от оперативна интервенция е по-важно, отколкото поставянето на точна диагноза. Висцералната коремна болка е крампична (коликообразна) и лошо локализирана. Тя произлиза от кухи или паренхимни коремни органи. При болка от кух коремен орган причината обикновено е спазъм или раздуване на органа.

Соматичната (париетална) коремна болка произлиза от възпаление на париеталния перитонеум. В тези случаи болката е остра и добре локализирана. В началото на болестния процес пациентите обикновено усещат висцерална болка, която при напредване на процеса преминава в соматична вследствие засягане на съседния перитонеум. Отразената болка се усеща далеч от мястото на болестния процес и се обяснява с различния ембриологичен произход на коремните структури - болка в скапуларната област при заболявания на слезката и жлъчният мехур, епигастрална болка при миокарден инфаркт, болка в рамото при дразнене на диафрагмата (руптура на слезката), тестикуларна болка при остра обструкция на уретер.

Произходът на коремната болка може да бъде:

• От самите вътрекоремни органи и структури - перитонит, вследствие заболяване на коремните или тазови органи, обструкция на червата, уретера или билиарното дърво, гинекологични заболявания, съдови заболявания с инфарциране на червата или дисекация/руптура на аортата.
• От екстраабдоминалните органи и структури - болка от коремната стена (травматична), от интраторакалните структури (пневмония, пневмоторакс, болести на хранопровода, белодробен емболизъм, миокарден инфаркт), болка с тазов органен произход (салпингит, тубоовариален абсцес, торзия и руптура на овариална киста, аборт и ектопична бременност), болка с метаболитен произход (диабетна кетоацидоза, сърповидно-клетъчна криза, порфирия, интоксикации с тежки метали), скелетно-мускулни и автоимунни заболявания.

Приложения: 

Таблица 2: Състояния, предизвикващи остра коремна болка, със съответните асоциирани признаци и симптоми