Сърдечни аритмии

Анатомия и физиология на възбудно-проводната система

1. Синусов възел

Синусовият възел представлява субендокардна структура, локализирана в дясното предсърдие около връзката на последното с vena cava superior. Кръвоснабдяването му се осъществява от дясната коронарна артерия (60%) или от лявата циркумфлексна артерия (40%). Той е богато инервиран от постганглионарни адренергични и холинергични нервни окончания. От структурните елементи, които го изграждат, най-голямо значение имат т.нар. Р - клетки, нармално генериращи електрически импулси. Синусовият възел притежава свойството автоматия, свързана с ритмичното деполяризиране на неговите клетки. Честотата на генерираните от него импулси доминира над другите отдели на възбудно- проводната система и за това той е нормалният водач на ритъма. В случай, че синусовият възел е увреден, неговата функция се поема от другите части на възбудно- роводната система, които представляват латентни пейсмейкърни зони.

2. Атрио-вентрикуларно съединение, бедрени клонове и мрежа на Purkinje

Атрио-вентрикуларното съединение включва:

• АV възел намира се под ендокарда и над инсерцията на септалното платно на трикуспидалната клапа. В окло 80-90 % от случаите се кръвоснабдява от клон на дясната коронарна артерия.
• сноп на His продължение на дисталната част на AV възела, пробива централното фиброзно тяло и преминава през анулус фиброзус в мембранозния септум.

Бедрени клонове дясното бедро преминава интрамиокардно по дясната страна на междукамерната преграда, а лявото бедро преминава под некоронарното аортно платно и най-често се разделя на преден и заден клон.

Мрежа на Purkinje – формира се от разпадането на левия и десния бедрен клон върху ендокарда на дясната и лява камера.

Акционният потенциал на системата His-Purkinje има следните фази:

• Фаза 0 – бърза деполяризация свързана с голям пермеабилитет на Na⁺ йони към клетката, последван от вторичен ток от Са⁺⁺ йони.
• Фаза 1 – бърза реполяризация вследствие на излизане на К⁺ ток от клетката.
• Фаза 2 – плато и намален пермеабилитет за Na⁺ йони.
• Фаза 3 – крайна реполяризация вследствие на излизащ К⁺ ток и увеличаване на положителните заряди от външната страна на клетъчната мембрана.
• Фаза 4 – стабилен потенциал на покой при работния миокард и системата His-Purkinje, докато при клетките на синусовия възел и AV възела съществува бавна диастолна деполяризация (резултат от насочен навътре Na⁺ ток). Ето защо, тези клетки имат потенциал на покой около – 50 - 60 mV за ралика от клетките на Purkinje и работния миокард /– 80-90 mV/. Тази разлика в потенциала на покой обуславя и свойството автоматия на пейсмейкърните клетки.