Гръмбачномозъчна травма (ГМТ)

Травматичните увреди на гръбначния стълб представляват сериозен потенциален проблем с оглед високите заболеваемост, леталитет, и степен на инвалидизация. Болшинството от пациентите с гръмбачномозъчна травма (ГМТ) са млади, прис ъотношение мъже:жени - 4:1, като 90% от ГМТ са свързани с тъпа травма в областа на шийния гръбнак (50 % от случаите), тораколумбалното съединение, гръдната част на гръбнака и  умбосакралния регион, подредени в низходящ ред по честота на възникване. ГМТ може да бъде тъпа или пенетрираща, засягаща поотделно гръбначния мозък и гръбначния стълб или с комбинирано засягане на структурите (миелична или амиелична). Пациенти с доказана травматична увреда на едно място по хода на гръбнака са с висок риск от наличие на допълнителна (повече от една) увреда на гръбначния стълб. Травматичните пътни инциденти са най-честа причина за ГМТ, последвани от падания, огнестрелни наранявания, инциденти при скачане във воден басейн и по време на спортуване. Приблизително 10 % от пациентите с черепна и лицева травма са с асоциирана ГМТ.

Гръбначната имобилизация (шийна яка, гръбначна шина, твърда дъска) преди пълното отхвърляне на травмата на гръбначния стълб може значително да редуцира честотата на усложненията и вторичната ГМТ. Неадекватната имобилизация и форсираните пасивни движения на пациента при висок риск от ГМТ може да доведе до допълнителна увреда на гръбначния мозък и влошена прогноза.

При преценката на нивото на гъбначномозъчна увреда винаги трябва да се имат предвид анатомичните различия между гръбначномозъчните сегменти (гръбначният мозък продължава до L2) и съответните гръбначни прешлени. Подозрение за налична ГМТ трябва да има при всеки пациент с тежка политравма в безсъзнание.