Политравма

Специфични особености в доболничното поведение при пациенти с политравма

• Всеки пациент с политравма подлежи на начална бърза преценка.
• Всички животозастрашаващи травматични увреждания трябва да бъдат третирани на мястото на инцидента незабавно.
• При всички пациенти с политравма се изпълнява мануална имобилизация на шийния гръбнак с последваща пълна гръбначна имобилизация при нужда.
• Основен принцип при начална преценка и ресусцитация на пациент с политравма е третиране на животозастрашаващи увреди за минимално време на място и бърз приоритетен транспорт (play and run).
• Максимален престой на мястото на инцидента – до 10 минути.
• Двата определящи фактора за тежестта на политравмата са количеството на внесената енергия в тялото и съответните въвлечени анатомични структури.
• Травматичните увреждания, които отклоняват вниманието на болния, могат да попречат за установяването на по-тежки увреждания.
• Времето, прекарано на място на инцидента, може да бъде значително удължено при множество пострадали, под въздействието на близки, свидетели на инцидента или друг спешен екип.
• Събирането на подробна информация за характера на мястото на инцидента, за механизма на травмата и подробна анамнеза може значително да удължи времето за пребиваване на спешния екип на мястото на инцидента.
• Незначителна травма може да изглежда тежка при първоначалния оглед.
• При преценката на тежката политравма е необходимо прилагането на детайлно наблюдение, като вниманието не трябва да се отклонява към незначителни травматични увреждания.
• При пациенти в кома информацията може да бъде получена от близки, свидетели или от друг екип на място.
• При преместване на болния с политравма трябва да съществува само една ос – глава, шия, гърди, без странични движения, флексия, екстензия или ротация между отделните анатомични области. Преместването на пациента се извършва с подкрепа на главата, по възможност при поставена предварително твърда шийна яка на болния, от трима до четирима членове на спешния екип – първият поддържа главата в неутрална позиция и насочва останалите, вторият член на екипа поддържа раменете и гърдите, третият член на екипа поддържа корема (гърба) и бедрата, а последният член на екипа поддържа долните крайници.
• Критични пациенти с политравма – това са пациенти с травматичен сърдечен арест, обструкция на дихателните пътища, тежка дихателна недостатъчност, кома и декомпенсиран травматичен шок.
• Нестабилни пациенти с политравма – това са пациенти с респираторен дистрес, компенсиран травматичен шок, две или повече фрактури на дълги кости, комбинирана травма (механична травма с изгаряне), ампутация проксимално от глезена или китката, пенетрираща травма на глава, шия, гърди, корем или таз, неконтролируемо външно кървене, пациенти, които не отговарят на първоначалните действия по ресусцитация, пациенти, които отговарят на първоначални действия по ресусцитация, но не изпълняват команди и пациенти със силен болков синдром.
• Потенциално нестабилни пациенти с политравма – това са пациенти с политравма на възраст над 55 г. или под 5 г., болни с хроничен сърдечно-съдов или дихателен коморбидитет и пациенти с наличен механизъм на травмата (МТ), насочващ към скрити и трудни за диагностициране травматични увреди.
• Анализ на механизма на травмата - определянето на МТ позволява предварителна преценка и предсказване на предполагаеми травматични увреди – анатомичен регион, тежест и нужда от ресусцитационни мерки. В механизма на травмата се включват силата и векторът на травматичното въздействие, противодействието и последиците върху организма, както и естеството на травматичния инцидент – удар, удар с вторична травма, акцелерация, децелерация, огнестрелно нараняване, височинна травма, давене с механична травма, термична травма, термична травма в комбинация с механична травма, взривна травма, триада на Waddell – при удар на дете пешеходец от МПС – счупване на фемура, интраторакална или интраабдоминална увреда и тип contrecoup черепно - мозъчна травма. Значителен МТ има при високоенергийно въздействие – например нарушена цялост на шлем, експулсия от МПС, взривна травма и пенетрация на високоенергиен проектил в тялото.
• Най-чест механизъм на травмата:
  • пътнотранспортно произшествие;
  • височинна травма;
  • изгаряне;
  • давене;
  • огнестрелни наранявания;
  • комбинирана травма.
• Степен на подозрение:
  • установяването на типа и механизма на политравмата спомага за предварително определяне на потенциалните увреждания, тежестта на политравмата или вероятността за наличие на травматичен шок.
• При определяне на механизма на травмата основните предварителни въпроси са:
  • преди колко време се е случил инцидента;
  • колко бързо и с каква скорост е настъпил инцидента;
  • колко силно е било механичното въздействие;
  • какво разстояние е изминал пострадалият преди да спре.

Основни фази на доболнични действия на спешния екип в случаи на политравма

1. Период преди пристигане на място на инцидента
2. Период на първична (начална) преценка и ресусцитация
3. Триаж
4. Транспорт
5. Предаване на пациента в болнично заведение