Сърдечна недостатъчност

Лечение на дигиталисовата интоксикация

• Преустановяване на дигиталисовия внос
• Ускоряване на дигиталисовата елиминация:
  • При умишлени и случайни отравяния се вземат обичайните мерки (стомашна промивка, изпразване на червата и др.). При дигиталисова интоксикация се дават и обменни смоли.
  • Антидотно лечение: Ditalisantitoxin (части от антитела, съдържащи Fab-фрагменти), например Digitalis-Antidot BM. Дозиране: 80 mg Digitalis-Antidot свързват 1 mg Digoxin или Digitoxin в организма. Терапевтичният ефект проличава по обратното развитие на ритъмните нарушения, както и по нормализирането на продължителността на QT-интервала. Странични действия: тъй като се касае за препарат, добит от серума на овца, при повторно приложение съществува опасност от анафилактична реакция (да се прави конюнктивален тест).
  • При тежка дигиталисова интоксикация се налага евентуално допълнителна хемоперфузия.
• Повишаване на серумната калиева концентрация no горната граница на нормата (парентерално да се внасят не повече от 20 mmol K⁺/h).  При AV-блок внасянето на калий е противопоказано (утежнява се AV-блокът). Да се внимава при тежки дигиталисови отравяния, при които сьществува заплаха от хиперкалиемия!
• Симптоматично лечение:
  • При брадикардии се прави опит за повлияване с Atropin, в останалите случаи се поставя временен пейсмейкър.
  • При камерни ритъмни нарушения се дава Phenytoin: в началото 125-250 mg бавно венозно (за повече от 10 min). Важно!: Действието на калия и на фенитоина се основава на факта, че те се свързват със същите мембранни рецептори както дигиталисовите препарати.

Други препарати с положителен инотропен ефект

• Бетарецепторни агонисти (симпатикомиметици):

Примери: Dopamin, Dobutamin

Действието им се състои в активиране на аденилатциклазата и повишаване на вътреклетъчната концентрация на калий и цАМФ. В ранната фаза на сърдечна недостатъчност повишената симпатикусова активност представлява важен компенсаторен механизъм. С прогресиране на инсуфициенцията високата концентрация на катехоламини довежда до намаляване плътността на бета-рецепторите в миокарда (down regulation). Поради това допълнителният внос на екзогенни катехоламини води само до временно подобряване на хемодинамиката. Индикации: Само при остра сърдечна недостатъчност (например при инфаркт)

• Инхибитори на фосфодиестеразата (PDE-инхибитори)

Пример: Amrinon.

Синоними: Инодилататори (действат инотропно и вазодилатиращо)

У пациенти с хронична сърдечна недостатъчност PDE-инхибиторите влошават прогнозата вследствие проаритмичното си действие (водят до зачестяване на камерните аритмии). И при лечение на кардиогенен шок те не могат да я подобрят.

Допълващи терапевтични възможности: Бетаблокерите (поради своя негативен инотропен ефект) при сърдечна недостатъчност по правило са противопоказани. Съществуват изследвания, които показват, че в определени случаи на сърдечна недостатъчност, бетаблокерите в много ниски дози са от полза (предпазват от токсичното действие на катехоламините, възпрепятстват феномена на "ниска регулация" / "downregulation"), освен това съществуват и бетаблокери с допълнително вазодилатиращо действие (например Carvedilol). Възможно е обаче да се развие остра декомпенсация вследствие приложението на бетаблокери. В такива случаи, преди да са въведени сигурни критерии за тяхната употреба, е по-добре да бъдат избягвани.