Захарен диабет

Медикаменти за лечение на захарен диабет

Перорални антидиабетни препарати

Медикаменти за забавяне на въглехидратната резорбция

За избягване на постпрандиална хипергликемия

Основа: съобразена с диабета диета при употреба на бавно резорбиращи се олиго- /полизахариди (напр. скорбяла). Забраняват се бързо резорбируемите монозахариди (глюкоза, галактоза) и дизахариди (захароза = цвекло и лактоза = млечна за- хар).

1. Прием на обемни и баластни вещества: напр. гуар (неразградим полизахарид от индийски нискостеблен фасул).

Търговски препарат е напр. Glucotard в доза: 3 х 5 g на ден с обилно количество течност преди ядене. Странични действия; раздуване на корема, диария (обикновено само преходна)

Забележка: при това медикаментите също могат да бъдат резорбирани по-бавно.

2. Инхибитор на алфа-глюкозидазата: например акарбоза (Glucobay) или миглитол - постига се пълно подтискане на глюкоамилазата, захаразата и малтазата в тънкочревната лигавица. Изглаждат се пиковете на кръвната захар след ядене. Странични действия: след приемането на по-високи дози иогат да се появят симптоми на въглехидратна малабсорбция (флатуленция, метеоризъм, диария). Дозировка: 3 х 50 - 3 х 100 mg акарбоза/ден, като дозирането се извършва постепенно!

Бигваниди

(Метформин = Glucophage retard)

Действие на бигванидите

• Забавена резорбция на глюкозата
• Инхибиране на чернодробната глюконеогенеза
• Усилване на глюкозния внос в мускулните клетки

По механизма на своето действие бигванидите представляват най-желаното средство при лечението на инсулиновата резистентност при диабет от тип II, тъй като те не индуцират хипогликемия, нито пък усилват хиперинсулинемията. Поради редица противопоказания (предвид много рядко предизвикваната лактацидоза - като странично действие) в Германия комбинирането им със сулфанилурейни препарати се ползва ограничено. Странични действия: много рядко се развива лактацидозна кома (с висока смъртност) и стомашно-чревни оплаквания

Противопоказания за използване на бигваниди

• Бъбречна недостатъчност
• Декомпенсирана сърдечна недостатъчност
• Дихателна недостатьчност
• Тежки чернодробни увреждания
• Състояния, които предразполагат към тъканна хипоксия
• Консумиращи процеси
• Непълноценно хранене, гладуване
• Остри тежки заболявания
• Бременност
• Преди и след операция

Дозиране на бигваниди (метформин): 1 - 3 х 850 mg след ядене

Сулфанилурейни препарати (СУ)

Действие: Стимулират инсулиновата секреция посредством повишена реактивност на В-клетките по отношение на глюкозата и притежават извънпанкреасни ефекти: понижават чернодробното отдаване на глюкоза, увеличават инсулиновите рецептори.

Индикации: При диабет от II тип с все още достатъчна секреция на инсулин - при положение, че диетичното лечение е недостатъчно (трета степен на лечебния план).

Важно!: Болшинството от диабетно болните имат повишена концентрация на инсулина в кръвта в момента, когато диетата сама по себе си е недостатъчна за нормализиране на кръвната захар. В такива случаи сулфанилурейните препарати водят до нормогликемия. Метаболитният синдром обаче се влошава вследствие допълнителния хиперинсулинизъм! Поради това нормализирането на телесната маса и физическата активност представляват незаменима основа на лечението!

Противопоказания за използването на сулфанилурейни препарати:

• Диабет от I тип
• Бременност (включване на инсулин)
• Тежка бъбречна недостатъчност, чернодробна цироза
• Декомпенсиран диабет (прекома/кома, ацидоза/кетоацидоза)
• Неясни ситуации (например произшествие, операции)
• Диабетна гангрена
• Алергия към сулфанилурейните препарати

Странични действия на сулфанилурейните препарати

1. Хипогликемия (причини)

Предозиране
• Недостатъчно хранене
• Физическо натоварване
• Употреба на алкохол
• Бъбречна недостатъчност (забавено бъбречно елиминиране)

2. Стомашно-чревни смущения

3. Алергични реакции (алергия към сулфонамидите)

4. Рядко изменения в кръвната картина (агранулоцитоза, хемолитична анемия)

Лекарствени взаимодействия между сулфанилурейните препарати и други медикаменти: (които могат да доведат до потенциране на действието им - опасност от хипогликемия; или до отслабване на действието им - опасност от нарушаване на метаболитното равновесие. Пример (в таблицата по-долу)

Сулфанилурейните препарати трябва да бъдат включени едва тогава, когато при захарен диабет от II тип диетичните мерки (намаляването на телесната маса!) сами по себе си не са достатъчни.

Глибенкламидът понижава много силно кръвната захар, така че трябва да се има предвид опасността от хипогликемични реакции! Започва се постепенно с ниски дози, които при нужда бавно се увеличават. При това трябва да се внимава, тъй като съществува опасност от нощна хипогликемия! През първите 4 седмици е необходимо да бъдат провеждани редовни контролни изследвания на кръвната захар, тъй като след 2 - 3 седмици метаболизмът се подобрява и тогава евентуално може да се наложи намаляване на дозата!

Максималната доза на глибенкламида възлиза на 3 табл./ден, по-високи дози не упражняват допълнителен ефект върху секрецията на инсулина. При максимално дозиране сутрин се дават 2/3, а вечер - 1/3 от дозата ( 2 - 0 - 1 табл.). Приемът на обяд е безсмислен, тъй като островните клетки са все още достатъчно стимулирани след сутрешната доза сулфанилурейни препарати. Необходим е редовен контрол на кръвната захар; при намаляване на теглото дозата трябва да бъде редуцирана. Да се внимава при по-възрастни паииенти, които се хранят нередовно!

Още в стадия на леко ограничение на бъбречната функция трябва да се има предвид опасността от хипогликемия вследствие отчетливото удължаване продължителността на действие. Когато сулфанилурейните препарати не могат да бъдат избягнати, трябва да бъде подбран медикамент с късо време на полуживот (например гликвидон) (T1/2 на глибенкламида възлиза на 7 часа, а на гликвидона - на около 1,5 часа).

Настъпване на вторично изчерпване (вторична недостатъчност/резистентност) при лечение със сулфанилурейни препарати:

• Истинско вторично изчерпване при оптимална диета и нормално тегло
• "Недостатъчност на диетата": болни с наднормена телесна маса от тип II, при които не са изчерпани лечебните възможности на диетата.

Тъй като при двете групи обикновено е налице хиперинсулинемия с периферна инсулинова резистентност, не е желателно да се внася екзогенен инсулин. Понякога положителен ефект може да бъде постигнат посредством:

Комбинирано лечение със сулфанилурейни препарати и инсулин:

• Продължаване на лечението с глибенкламид в доза 3 таблетки ( 2 - 0 - 1 )
• Допълнително даване на интермедиерен инсулин 30 - 45 мин. преди закуска във възможно най-ниска доза. Започва се с малка доза (6 IE) и последната се увеличава много бавно при нужда и на малки интервали. Обикновено се стига до 8 - 16 IE!

Предимства на комбинираното лечение:

• Необходима е само 1/3 от инсулиновата доза, която би била употребявана при монотерапията с инсулин
• Постига се относително добро коригиране с еднократен внос на инсулин сутрин
• Хиперинсулинемията не се усилва (за разлика от монотерапията с инсулин)
• Инсулиновите рецептори не продължават да намаляват по брой (за разлика от монотерапията с инсулин)

Приложения: 

Исторически факти за захарния диабет от проф. Мария Дамянова

„Кое състояние наричаме предиабет?“ от д-р Иван Данов, специалист по вътрешни болести и ендокринология, гр. Бургас

„Захарен диабет тип 2“ от ГлаксоСмитКлайн

„Улилище за диабет“ от проект „Промоция на здравето в болниците – национална мрежа“

Подходящи и неподходящи храни за диабетици

Дневно меню на пациент със захарен диабет

Диабетна ретинопатия

Диабетно стъпало